натруфело

Речник на българския език

1. натруфело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натруфело е производна форма на натруфя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натруфело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натруфело е производна форма на натруфя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).