натруфил

Речник на българския език

1. натруфил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натруфил е производна форма на натруфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натруфил — мин. деят. св. прич. м. р.

натруфил е производна форма на натруфя (мин. деят. св. прич. м. р.).