натруфеност

Речник на българския език

натру̀феност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • натруфенуст
  • натруфиност
  • натруфинуст
  • нътруфеност
  • нътруфенуст
  • нътруфиност
  • нътруфинуст
  • натруфенос
  • натруфенус
  • натруфинос
  • натруфинус
  • нътруфенос
  • нътруфенус
  • нътруфинос
  • нътруфинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-ру-фе-ност
членувано нат-ру-фе-ност-та
мн.ч. нат-ру-фе-нос-ти
членувано нат-ру-фе-нос-ти-те
звателна форма