обстойност

Речник на българския език

обсто̀йност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обстойнуст
  • убстойност
  • убстойнуст
  • обстойнос
  • обстойнус
  • убстойнос
  • убстойнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-с-той-ност
членувано об-с-той-ност-та
мн.ч. об-с-той-нос-ти
членувано об-с-той-нос-ти-те
звателна форма