рахат

Речник на българския език

раха̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг.
1. Спокойствие, блаженство, мир.
2. Прил., неизм. Спокоен, блажен. Бъди рахат!

Грешни изписвания (1)

  • ръхат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-хат
непълен член ра-ха-та
пълен член ра-ха-тът
мн.ч. ра-ха-ти
членувано ра-ха-ти-те
бройна форма ра-ха-та
звателна форма