релеф

Речник на българския език

релѐф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Изпъкнало изображение върху плоска основа.
2. Спец. Скулптурно изображение с изпъкнали форми върху плоска основа.
3. Спец. Строеж, форма на земната повърхност. Планински релеф.

Грешни изписвания (1)

  • рилеф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-леф
непълен член ре-ле-фа
пълен член ре-ле-фът
мн.ч. ре-ле-фи
членувано ре-ле-фи-те
бройна форма ре-ле-фа
звателна форма