определеност

Речник на българския език

определѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

определеността̀, само ед., ж.
1. Качество на определен (в 1 и 2 знач.); ясност, точност.
2. Спец. Граматическо значение на имената за познатост или количествена изчерпаност, което се изразява с определителния член.

Грешни изписвания (31)

  • определенуст
  • опредиленост
  • опредиленуст
  • оприделеност
  • оприделенуст
  • опридиленост
  • опридиленуст
  • упределеност
  • упределенуст
  • упредиленост
  • упредиленуст
  • уприделеност
  • уприделенуст
  • упридиленост
  • упридиленуст
  • определенос
  • определенус
  • опредиленос
  • опредиленус
  • оприделенос
  • оприделенус
  • опридиленос
  • опридиленус
  • упределенос
  • упределенус
  • упредиленос
  • упредиленус
  • уприделенос
  • уприделенус
  • упридиленос
  • упридиленус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ре-де-ле-ност
членувано оп-ре-де-ле-ност-та
мн.ч. оп-ре-де-ле-нос-ти
членувано оп-ре-де-ле-нос-ти-те
звателна форма