наличност

Речник на българския език

налѝчност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

наличността̀, само ед., ж.
1. Наличие. Парите са в наличност.
2. Сбор от всичко, което е на разположение и не е изразходвано; съдържание. Стокова наличност. • Касова наличност. Пари и ценности, съхранявани в даден момент в каса.

Грешни изписвания (7)

  • наличнуст
  • нъличност
  • нъличнуст
  • наличнос
  • наличнус
  • нъличнос
  • нъличнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-лич-ност
членувано на-лич-ност-та
мн.ч. на-лич-нос-ти
членувано на-лич-нос-ти-те
звателна форма