запас

Речник на българския език

запа̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. запа̀си, (два) запа̀са, м.
1. Обикн. ед. Всичко, което е за резерв, натрупано, събрано за използване. Запас от храна. Имаме запас от вода за 3 дни.
2. Само мн. Залежи. В този район има запаси от въглища.
3. Оставен за резерв плат при шевовете на дреха.
4. Целият обем от нещо налично, притежавано. Водни запаси. Запас от чувства. Разполагам с голям запас от знания. Речников запас на езика.
5. Само ед. Част от армията, състояща се от лица, отбили военната си служба или пенсионирани офицери, които се водят на отчет. Полковник от запаса. Войници от запаса.
6. Само ед. Свикване и временно военно обучение на лица от запаса (в 5 знач.). Отивам запас. Често го викат запас.

Грешни изписвания (1)

  • зъпас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пас
непълен член за-па-са
пълен член за-па-сът
мн.ч. за-па-си
членувано за-па-си-те
бройна форма за-па-са
звателна форма