фар

фа̀рът, фа̀ра, мн. фа̀рове, (два) фа̀ра, м.
1. Силно осветително тяло в специална кула на брега на морето за подаване на сигнали към корабите. Разхождам се до фара.
2. Прен. Пътеводна светлина. Фар в живота.
3. Силна лампа с рефлектор за осветяване на пътя, разположена върху всяка от предните две страни на моторно превозно средство. Счупен фар.
4. Прен. Жарг. Само мн. Очила.
прил. фа̀ров, фа̀рова, фа̀рово, мн. фа̀рови.