свещ

Речник на българския език

свещ — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

свещта, мн. свещи, ж.
1. Пръчица от втвърдена мазнина с фитил вътре по дължината, която служи за осветяване или за религиозен ритуал. Голяма стеаринова свещ. Осветявам стаята със свещ. Запалвам свещ в църквата. Восъчна свещ.
2. Спец. Приспособление за запалване на двигател с вътрешно горене.
3. Разг. Единица за измерване силата на светлина, излъчвана от някакъв източник. Лампа със сто свещи.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • свешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свещ
членувано свещ-та
мн.ч. све-щи
членувано све-щи-те
звателна форма —

Връзки