прѝлика — съществително име, женски род (тип 41)
Значение
мн. прилики, ж. Сходство, близост по външен вид или по някакви вътрешни качества, свойства и др. Търся приликите. ж., само ед. Разг.
1. Съобразяване с нравствените норми; приличие. Върша нещо с прилика.
2. Подходящ (брачен) партньор. Лика-прилика.
1. Съобразяване с нравствените норми; приличие. Върша нещо с прилика.
2. Подходящ (брачен) партньор. Лика-прилика.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- прилека
- прилекъ
- приликъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | при-ли-ка | |
---|---|---|
членувано | при-ли-ка-та | |
мн.ч. | при-ли-ки | |
членувано | при-ли-ки-те | |
звателна форма | — |