девиз

Речник на българския език

девѝз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. девѝзи, (два) девѝза, м. Кратко изречение, като изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. Девизът на София е “Расте, но не старее”.

Грешни изписвания (2)

  • девис
  • дивис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-виз
непълен член де-ви-за
пълен член де-ви-зът
мн.ч. де-ви-зи
членувано де-ви-зи-те
бройна форма де-ви-за
звателна форма