орден

Речник на българския език

о̀рден съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀рдени, (два) о̀рдена, м.
1. Метален знак за отличие, даван за особени заслуги. Орден за храброст.
2. Организация с определен устав и цели. Йезуитски орден.

Грешни изписвания (1)

  • ордин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-ден
непълен член ор-де-на
пълен член ор-де-нът
мн.ч. ор-де-ни
членувано ор-де-ни-те
бройна форма ор-де-на
звателна форма