картичка

Речник на българския език

ка̀ртичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀ртички, ж.
1. Малка карта.
2. Картонче, от едната страна с изглед или рисунка, а от другата за писане; пощенска картичка. Коледна картичка. Поздравителна картичка.
Визитна картичка. — Картонче с името, професията, адреса и телефона на лице, което служи за представяне.

Грешни изписвания (3)

  • картечка
  • картечкъ
  • картичкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-тич-ка
членувано кар-тич-ка-та
мн.ч. кар-тич-ки
членувано кар-тич-ки-те
звателна форма