марка

Речник на българския език

ма̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀рки, ж.
1. Книжен знак, показващ платена сума за дадена услуга. Пощенска марка. Таксова марка.
2. Търговски знак върху стока, означаващ производителя. Известна марка. Реномирана марка.
3. Парична единица в някои страни. Германска марка.
4. Метални знаци; жетони.

Грешни изписвания (1)

  • маркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ка
членувано мар-ка-та
мн.ч. мар-ки
членувано мар-ки-те
звателна форма