съпруг

Речник на българския език

съпру̀г съществително име, мъжки род (тип 15b) редактиране

Значение

мн. съпру̀зи, м.
1. Мъж по отношение на жената, с която е в брак. Моят съпруг е лекар.
2. Само мн. Семейна двойка, мъж и жена.
прил. съпру̀жески, съпру̀жеска, съпру̀жеско, мн. съпру̀жески. Съпружески живот.

Грешни изписвания (2)

  • сапрук
  • съпрук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-руг
непълен член съп-ру-га
пълен член съп-ру-гът
мн.ч. съп-ру-зи
членувано съп-ру-зи-те
бройна форма съп-ру-зи
звателна форма съп-ру-же