съпруга

Речник на българския език

1. съпру̀га съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. съпру̀ги, ж. Жена по отношение на мъжа, с когото е в брак.

Грешни изписвания (3)

  • сапруга
  • сапругъ
  • съпругъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ру-га
членувано съп-ру-га-та
мн.ч. съп-ру-ги
членувано съп-ру-ги-те
звателна форма съп-ру-го

2. съпруга — ед. ч. непълен член

съпруга е производна форма на съпруг (ед. ч. непълен член).