булка

Речник на българския език

бу̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀лки, ж.
1. Жена по време на сватбената церемония. Виж колко е хубава булката.
2. Наскоро омъжена жена; невяста.
3. Остар. Като обръщение от страна на свекъра и свекървата — снаха. Ела, булка, седни!
прил.
бу̀лчин, бу̀лчина, бу̀лчино, мн. бу̀лчини. Булчино хоро.

Грешни изписвания (1)

  • булкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бул-ка
членувано бул-ка-та
мн.ч. бул-ки
членувано бул-ки-те
звателна форма