булчин

Речник на българския език

бу̀лчин прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. бу̀лка

Грешни изписвания (1)

  • булчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бул-чин
непълен член бул-чи-ния
пълен член бул-чи-ни-ят
ж. р. бул-чи-на
членувано бул-чи-на-та
ср. р. бул-чи-но
членувано бул-чи-но-то
мн. ч. бул-чи-ни
членувано бул-чи-ни-те