брачен

Речник на българския език

бра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. брак

Грешни изписвания (1)

  • брачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бра-чен
непълен член брач-ния
пълен член брач-ни-ят
ж. р. брач-на
членувано брач-на-та
ср. р. брач-но
членувано брач-но-то
мн. ч. брач-ни
членувано брач-ни-те