брак

Речник на българския език

брак съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бра̀кът, бра̀ка, мн. бра̀кове, (два) бра̀ка, м. Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт. Сключвам брак. Църковен брак. Имам два брака.
прил. бра̀чен, бра̀чна, бра̀чно, мн. бра̀чни. Брачно свидетелство. Брачна церемония. Брачен живот.



бра̀кът, бра̀ка, само ед., м.
1. Недоброкачествена, негодна продукция.
2. Бракуване. Това е за брак.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брак
непълен член бра-ка
пълен член бра-кът
мн.ч. бра-ко-ве
членувано бра-ко-ве-те
бройна форма бра-ка
звателна форма