вода

мн. водѝ, ж.
1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, която в чист химически вид представлява съединение на водород и кислород.
2. Пространство или маса от тази течност. Водите на река Дунав. Подпочвени води. Пътуваме по вода вече една седмица.
3. Напитка или разтвор с тази течност. Газирана вода. Минерална вода. Розова вода.
същ. умал. водѝца, ж. (в 3 знач.).
същ. умал. водѝчка, ж. (в 3 знач.).
прил. во̀ден, во̀дна, во̀дно, мн. во̀дни. Водни струи. Водни източници. Воден транспорт. Водна помпа. Водна чаша.
• Дестилирана вода. — Спец. В химията — пречистена по специален начин, чрез преваряване вода.
• Минерална вода. — Природна вода, естествено богата на соли и вещества, които оказват лечебно въздействие.
• Водна боя. — Боя за рисуване, която се разтваря с вода; акварел.
• Водна топка. — Спец. Състезателна игра с топка в басейн, където играчите се придвижват с плуване.
• Жива вода. — В митологията — чудотворна вода.
• Като риба във вода. — Разг. Много добре. Чувствам се като риба във вода.
• Ловя риба в мътна вода. — Разг. Използвам бъркотия, за да извлека полза за себе си.
• Пих една студена вода. — Разг. Примирих се, че съм измамен, ощетен.
• Плувам в свои води. — Чувствам се на мястото си.
• По вода. — Разг. Леко, бързо, добре. Да ти върви по вода!
• Подливам вода (на някого). — Разг. Постъпвам подло с някого, причинявам му пакост.
• Тиха вода. — Разг. Прикрит, потаен човек.