мъж

Речник на българския език

мъж съществително име, мъжки род (тип 24) редактиране

Значение

мъжъ̀т, мъжа̀, мн. мъжѐ, м.
1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже.
2. Човек от мъжки пол в зряла възраст.
3. Деец от някакво обществено поприще. Държавни мъже.
4. Прен. Силен, храбър, издръжлив човек. Бъди мъж и не плачи.
5. Съпруг. Мъжът ми е лекар.
Барабар Петко с мъжете.Ирон. За човек, който се опитва да извърши нещо, което не е по силата му.

Грешни изписвания (1)

  • мъш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъж
непълен член мъ-жа
пълен член мъ-жът
мн.ч. мъ-же
членувано мъ-же-те
бройна форма мъ-жа
звателна форма мъ-жо