смъртен

Речник на българския език

смъ̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

смъртна, смъртно, мн. смъртни, прил.
1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар.
2. Като същ. — който не е безсмъртен, вечен, който завършва живота си със смърт. Всички хора са смъртни.
Смъртен враг. — Опасен враг.
На смъртно легло/одър. — В много тежко състояние, малко преди смъртта.
Смъртна присъда. — Присъда, която постановява умъртвяване на лицето като наказание за извършено тежко престъпление.

Грешни изписвания (1)

  • смъртин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. смър-тен
непълен член смър-т-ния
пълен член смър-т-ни-ят
ж. р. смър-т-на
членувано смър-т-на-та
ср. р. смър-т-но
членувано смър-т-но-то
мн. ч. смър-т-ни
членувано смър-т-ни-те