търтей

Речник на българския език

тъ̀ртей — съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

тъ̀ртеят, тъ̀ртея, мн. тъ̀ртеи, (два) тъ̀ртея, м.
1. Мъжка пчела, която не събира мед.
2. Прен. Пренебр. Човек, който живее от чужд труд; готованец, лентяй.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • търтий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-тей
непълен член тър-тея
пълен член тър-те-ят
мн.ч. тър-теи
членувано тър-те-и-те
бройна форма тър-теи
звателна форма тър-тею

Връзки