хра̀неник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. хра̀неници, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява.
същ. умал. хра̀нениче, хра̀неничета, ср.
същ. умал. хра̀нениче, хра̀неничета, ср.
Грешни изписвания (3)
- храненек
- хранинек
- храниник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хра-не-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | хра-не-ни-ка | |
| пълен член | хра-не-ни-кът | |
| мн.ч. | хра-не-ни-ци | |
| членувано | хра-не-ни-ци-те | |
| бройна форма | хра-не-ни-ци | |
| звателна форма | хра-не-ни-ко | |