скитник

Речник на българския език

скѝтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. скитници, м. Обикн. Пренебр. Човек, който (се) скита. Скитник броди по света.прил. скитнишки, скитнишка, скитнишко, мн. скитнишки.прил. скитнически, скитническа, скитническо, мн. скитнически. Скитнически живот.

Грешни изписвания (1)

  • скитнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скит-ник
непълен член скит-ни-ка
пълен член скит-ни-кът
мн.ч. скит-ни-ци
членувано скит-ни-ци-те
бройна форма скит-ни-ци
звателна форма скит-ни-ко