хайта

Речник на българския език

ха̀йта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ха̀йти, м. и ж. Хаймана.

Грешни изписвания (1)

  • хайтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хай-та
членувано хай-та-та
мн.ч. хай-ти
членувано хай-ти-те
звателна форма