бездомник

Речник на българския език

бездо̀мник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бездомнек
  • биздомнек
  • биздомник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-дом-ник
непълен член без-дом-ни-ка
пълен член без-дом-ни-кът
мн.ч. без-дом-ни-ци
членувано без-дом-ни-ци-те
бройна форма без-дом-ни-ци
звателна форма без-дом-ни-ко