чергар

Речник на българския език

черга̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

черга̀рят, черга̀ря, мн. черга̀ри, м. Човек, който води скитнически живот.
прил. черга̀рски, черга̀рска, черга̀рско, мн. черга̀рски. Чергарски племена.

Грешни изписвания (1)

  • чиргар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-гар
непълен член чер-га-ря
пълен член чер-га-рят
мн.ч. чер-га-ри
членувано чер-га-ри-те
бройна форма чер-га-ри
звателна форма чер-га-рю