номад

Речник на българския език

нома̀д — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. нома̀ди, м. Член на скитническо племе; чергарин, скитник.
прил. нома̀дски, нома̀дска, нома̀дско, мн. нома̀дски.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • номат
  • нумат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-мад
непълен член но-ма-да
пълен член но-ма-дът
мн.ч. но-ма-ди
членувано но-ма-ди-те
бройна форма но-ма-да
звателна форма —

Връзки