несретник

Речник на българския език

несрѐтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. несрѐтници, м. Несретен човек.

Грешни изписвания (3)

  • несретнек
  • нисретнек
  • нисретник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нес-рет-ник
непълен член нес-рет-ни-ка
пълен член нес-рет-ни-кът
мн.ч. нес-рет-ни-ци
членувано нес-рет-ни-ци-те
бройна форма нес-рет-ни-ци
звателна форма нес-рет-ни-ко