неуда̀чник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. неуда̀чници, м. Човек, на когото не му върви, който не сполучва.
Грешни изписвания (7)
- неодачнек
- неодачник
- неудачнек
- ниодачнек
- ниодачник
- ниудачнек
- ниудачник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | не-у-дач-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | не-у-дач-ни-ка | |
| пълен член | не-у-дач-ни-кът | |
| мн.ч. | не-у-дач-ни-ци | |
| членувано | не-у-дач-ни-ци-те | |
| бройна форма | не-у-дач-ни-ци | |
| звателна форма | не-у-дач-ни-ко | |