неща̀стник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. неща̀стници, м.
1. Нещастен човек.
2. Прен. Разг. Пренебр. Жалък, незначителен човек.
1. Нещастен човек.
2. Прен. Разг. Пренебр. Жалък, незначителен човек.
Грешни изписвания (15)
- нештаснек
- нештасник
- нештастнек
- нештастник
- нещаснек
- нещасник
- нещастнек
- ништаснек
- ништасник
- ништастнек
- ништастник
- нищаснек
- нищасник
- нищастнек
- нищастник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | не-щас-т-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | не-щас-т-ни-ка | |
| пълен член | не-щас-т-ни-кът | |
| мн.ч. | не-щас-т-ни-ци | |
| членувано | не-щас-т-ни-ци-те | |
| бройна форма | не-щас-т-ни-ци | |
| звателна форма | не-щас-т-ни-ко | |