окаяник

Речник на българския език

ока̀яник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. ока̀яници, м. Окаян човек.

Грешни изписвания (7)

  • окаънек
  • окаъник
  • окаянек
  • укаънек
  • укаъник
  • укаянек
  • укаяник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-я-ник
непълен член ока-я-ни-ка
пълен член ока-я-ни-кът
мн.ч. ока-я-ни-ци
членувано ока-я-ни-ци-те
бройна форма ока-я-ни-ци
звателна форма ока-я-ни-ко