друмник

Речник на българския език

дру̀мник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. дру̀мници, м. Човек, който е по друмовете; пътник.

Грешни изписвания (1)

  • друмнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. друм-ник
непълен член друм-ни-ка
пълен член друм-ни-кът
мн.ч. друм-ни-ци
членувано друм-ни-ци-те
бройна форма друм-ни-ци
звателна форма друм-ни-ко