стра̀нник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. стра̀нници, м. Остар.
1. Човек, който е от друг край или държава.
2. Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; скитник, скиталец, пътешественик.
1. Човек, който е от друг край или държава.
2. Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; скитник, скиталец, пътешественик.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- странек
- страник
- страннек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | стран-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | стран-ни-ка | |
| пълен член | стран-ни-кът | |
| мн.ч. | стран-ни-ци | |
| членувано | стран-ни-ци-те | |
| бройна форма | стран-ни-ци | |
| звателна форма | стран-ни-ко | |