пътешественик

Речник на българския език

пътешѐственик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пътешественици, м. Човек, който пътешества.

Грешни изписвания (15)

  • патешественек
  • патешественик
  • патешествинек
  • патешествиник
  • патишественек
  • патишественик
  • патишествинек
  • патишествиник
  • пътешественек
  • пътешествинек
  • пътешествиник
  • пътишественек
  • пътишественик
  • пътишествинек
  • пътишествиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-те-шес-т-ве-ник
непълен член пъ-те-шес-т-ве-ни-ка
пълен член пъ-те-шес-т-ве-ни-кът
мн.ч. пъ-те-шес-т-ве-ни-ци
членувано пъ-те-шес-т-ве-ни-ци-те
бройна форма пъ-те-шес-т-ве-ни-ци
звателна форма пъ-те-шес-т-ве-ни-ко