непогрешим

Речник на българския език

непогрешѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

непогрешѝма, непогрешѝмо, мн. непогрешѝми, прил. Който никога не греши. Непогрешими предчувствия.
същ. непогрешѝмост, непогрешимостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непогришим
  • непугрешим
  • непугришим
  • нипогрешим
  • нипогришим
  • нипугрешим
  • нипугришим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-пог-ре-шим
непълен член не-пог-ре-ши-мия
пълен член не-пог-ре-ши-ми-ят
ж. р. не-пог-ре-ши-ма
членувано не-пог-ре-ши-ма-та
ср. р. не-пог-ре-ши-мо
членувано не-пог-ре-ши-мо-то
мн. ч. не-пог-ре-ши-ми
членувано не-пог-ре-ши-ми-те