непобедим

Речник на българския език

непобедѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

непобедѝма, непобедѝмо, мн. непобедѝми, прил. Който не може да бъде победен. Непобедима армия.
същ. непобедѝмост, непобедимостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непобидим
  • непубедим
  • непубидим
  • нипобедим
  • нипобидим
  • нипубедим
  • нипубидим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-по-бе-дим
непълен член не-по-бе-ди-мия
пълен член не-по-бе-ди-ми-ят
ж. р. не-по-бе-ди-ма
членувано не-по-бе-ди-ма-та
ср. р. не-по-бе-ди-мо
членувано не-по-бе-ди-мо-то
мн. ч. не-по-бе-ди-ми
членувано не-по-бе-ди-ми-те