непокорим

Речник на българския език

непокорим прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-по-ко-рим
непълен член не-по-ко-ри-мия
пълен член не-по-ко-ри-ми-ят
ж. р. не-по-ко-ри-ма
членувано не-по-ко-ри-ма-та
ср. р. не-по-ко-ри-мо
членувано не-по-ко-ри-мо-то
мн. ч. не-по-ко-ри-ми
членувано не-по-ко-ри-ми-те