възбуждане

Речник на българския език

възбуждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-буж-да-не
членувано въз-буж-да-не-то
мн.ч. въз-буж-да-ния
членувано въз-буж-да-ни-я-та