пара

мн. па̀ри, ж. Газ, който се получава при нагряване на течности. Водна пара.
• Вдигам пара. 1. — Вълнувам се много, реагирам бурно.
2. Полагам усилия нещо да стане бързо.
• Държа под пара. — Карам някого да бъде напрегнат.
• С пълна пара. — Усилено, с всички сили.
• Та пара се вдига. — Енергично, бързо, усилено. Работи, та пара се вдига.

---

мн. парѝ, ж.
1. Остар. Най-малката турска монета.
2. Само ед. Пари. Много пара изкарва.
3. Разг. Монета. Една пара падна на пода.
същ. умал. парѝчка, мн. парѝчки, ж.
• Бие ме парата. — Богат съм.
• За две пари. 1. — Много евтин.
2. Дребен, незначителен, нищожен.
• Не давам пет пари. — Не ме е грижа, не се интересувам.
• Пукната пара. 1. — (Нямам). Никакви средства нямам.
2. (Не струвам). Нищо не струвам.