мъгла

Речник на българския език

мъгла̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мъглѝ, ж.
1. Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен. Есенни мъгли.
2. Прен. Нещо неясно, неразбираемо; неяснота.
Вятър и мъгла. — Празна работа.

Грешни изписвания (3)

  • магла
  • маглъ
  • мъглъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъг-ла
членувано мъг-ла-та
мн.ч. мъг-ли
членувано мъг-ли-те
звателна форма