облак

мн. о̀блаци, (два) о̀блака, м.
1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци.
2. Прен. Плътна маса от еднородни части. Облак прах.
3. Жарг. Смес от мента и мастика. Изпих един облак.
умал. о̀блаче, мн. о̀блачета, ср.
• Гоня облаците. — Занимавам се с безполезни работи.
• Живея в облаците. — Възприемам неправилно действителния живот, непрактичен съм.
• Вали на облак. — Краткотрайно, за малко вали.