облак

Речник на българския език

о̀блак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. о̀блаци, (два) о̀блака, м.
1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци.
2. Прен. Плътна маса от еднородни части. Облак прах.
3. Жарг. Смес от мента и мастика. Изпих един облак.
умал. о̀блаче, мн. о̀блачета, ср.
Гоня облаците. — Занимавам се с безполезни работи.
Живея в облаците. — Възприемам неправилно действителния живот, непрактичен съм.
Вали на облак. — Краткотрайно, за малко вали.

Грешни изписвания (1)

  • облък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-лак
непълен член об-ла-ка
пълен член об-ла-кът
мн.ч. об-ла-ци
членувано об-ла-ци-те
бройна форма об-ла-ка
звателна форма