дим

Речник на българския език

дим съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

димъ̀т, дима̀, само ед., м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек.
Дим да ме няма. — Напускам много бързо, изчезвам без следа.
Като/яко дим. — Внезапно и безследно изчезвам.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дим
непълен член ди-ма
пълен член ди-мът
мн.ч. ди-мо-ве
членувано ди-мо-ве-те
бройна форма ди-ма
звателна форма