дим

димъ̀т, дима̀, само ед., м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек.
• Дим да ме няма. — Напускам много бързо, изчезвам без следа.
• Като/яко дим. — Внезапно и безследно изчезвам.