пушек

Речник на българския език

пу̀шек — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пушеци, (два) пушека, м. Дребни частици от горене, които се носят на талази из въздуха; дим. Пушек от камина.
2. Прен. Разг. Облаци от вдигнат и понесен по въздуха прах. Краката му вдигаха пушек до небето.

Грешни изписвания (1)

  • пушик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-шек
непълен член пу-ше-ка
пълен член пу-ше-кът
мн.ч. пу-ше-ци
членувано пу-ше-ци-те
бройна форма пу-ше-ка
звателна форма —

Връзки