пъргавина

Речник на българския език

пъргавина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Качество или проява на пъргав. Голяма пъргавина.

Грешни изписвания (15)

  • паргавена
  • паргавенъ
  • паргавина
  • паргавинъ
  • паргъвена
  • паргъвенъ
  • паргъвина
  • паргъвинъ
  • пъргавена
  • пъргавенъ
  • пъргавинъ
  • пъргъвена
  • пъргъвенъ
  • пъргъвина
  • пъргъвинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-га-ви-на
членувано пър-га-ви-на-та
мн.ч. пър-га-ви-ни
членувано пър-га-ви-ни-те
звателна форма