рицарство

Речник на българския език

рѝцарство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. ист. Рицарско съсловие.
2. Прен. Благородна, доблестна, кавалерска постъпка.

Грешни изписвания (3)

  • рицарству
  • рицърство
  • рицърству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-цар-с-т-во
членувано ри-цар-с-т-во-то
мн.ч. ри-цар-с-т-ва
членувано ри-цар-с-т-ва-та